Nazi Lauck NSDAP-AO Bulgarisch bul125 - Германия и еврейският въпрос

Защо се наложиха ограничителните
мерки спрямо евреите

от
доктор Фридрих – Карл Вийбе
Деректор на Института за проучване
на еврейския въпрос в Берлин

„Аз бях евреин преди да бъда американец. През целия си живот, вече 64 години, аз съм американец обаче аз бях евреин още преди 4000 години".

(Раби Визе, в една своя реч в Кливланд през м. юни 1938 год.)

От деня, когато националсоциалистическата партия пое управлението в Германия и се залови с разглеждането и разрешението на еврейския проблем в Райха, общественото мнение в света започна да се занимава все повече и повече с еврейския въпрос. При това, държането на Германия беше често пъти предмет на упреци и на осъждане, като се твърдеше, че антисемитизмът бил нещо, което произлизало единствено от Германия, тъй да се каже, едно националсоциалистическо откритие. Тези чуждестранни критици не могат да не признаят, че еврейският въпрос не засяга само Германия, но че той е причинил по-скоро сериозни грижи и на държавниците на редица други страни и извика въвеждането на открити, явни противоеврейски мерки. Доколко това може да се смята като последица от примера на Германия, е друг въпрос, върху който няма да се спираме в началото на настоящото ни проучване. Факт е, обаче, че еврейският въпрос понастоящем е станал напълно актуален и се намира в една остра, решителна фаза. Едва ли има някоя държава, която би могла да каже, че не е заставена, било пряко, било косвено, да участвува при разрешението на този въпрос.

Ето защо е нужно да се проследи основно развитието на този въпрос, особено когато стане дума за държането на Германия спрямо еврейският проблем, още повече, че се засяга същевременно една злободневна тема из днешния международен политически живот.

Погрешно е да се мисли, какво еврейският въпрос бил възникнал едва през последните години, както е погрешно да се смята, че той е едно явление само на нашата модерна епоха, т. е. на най-новото време. Той не е откритие на националсоциализма, нито пък рожба на подбуденото от расови съображения антисемитско движение, появило се към края на миналия век. Ако на националсоциализма може да се припише въобще никаква инициатива в това отношение, то тя не може да бъде друга, освен тази, че националсоциализмът повдигна пръв този въпрос, като застана на становището, че той вижда пред себе си, чисто и просто, логическите последици на един исторически факт, с които, следователно, има да се справи. В основата на действията на Германия лежи един 2000 годишен исторически опит от западноевропейски характер, който, обаче, докара Германия, особено през последните десетилетия, до една тежка политическа криза.

Наистина, еврейският въпрос датира от около две хилядолетия. А строго погледнато, той датира от още по-отдавна, т. е. от тогава, откогато започва историята на еврейството. За еврейски въпрос може да се говори навсякъде по света, където еврейството се явява като едно народно-расово малцинство сред един установен в съответната територия народ.

Този исторически факт, който може да се проследи и констатира през всички епохи, се признава даже и от самите евреи. В тъй наречения „Еврейски лексикон", настолна книга на германските евреи, излязла още преди поемането на властта от националсоциалистите, се подчертава историческата „вечност" на еврейския въпросът с следните думи (том 3-и, пасаж 421):

„Еврейският въпрос е толкова стар, колкото и това съвместно съществуване на характерно отличаващия се още в историята еврейския народ от всички други народи".

Обстоятелството, какво еврейството в същност никога не е намерило една своя окончателна роднина и едно установено пространство за политическото си и национално съществуване, би могло да се назове като едно еднократно и в основата си просто необяснимо историческо явление.

Странно е, от друга страна, и явлението, че еврейството не е могло да бъде претопено в никоя от многобройните страни, които са дали подслон на разпръснатите по цел свет потомци на Израила.

Тази странна съдба на еврейството отбелязва в своя път, при това, много завои. Имаше моменти, когато еврейският въпрос изглеждаше, че не съществува, понеже тези чужди гости даваха вид, че са се приспособили напълно и са заличили следите си. През тези златни дни от историята на еврейството изглеждаше, че за еврейски въпрос повече не можеше да се говори, т. е., че такъв вече не съществуваше. Но след това той се появи с всичката си дълбочина наново. Привидното състояние на мир и щастие изчезна, и след годините, които обхващат това развитие, евреите се раздвижиха наново.

Първите гонения на евреи се срещат в най-древната история на Палестина. Така например, към 700 години преди Христа асирийският цар Сарукип, а след него, към 586 г. пр. Хр., вавилонският цар Небукаднезар са принуждавали евреите да напускат земите им. Непосредствено след преследването на евреите в Александрия се е появил еврейският въпрос, под една форма, наподобяваща днешната, а особено след разрушаването на Ерусалим (към 70 год. сл. Хр.) от римляните. Епохата на кръстоносните походи и гоненията на евреи в Англия през време на царуването на Едуард I (към 1290 год.), както и в Испания (в 1492 год,), представляват следващите епохи на непрестанното преселване на еврейството. През всяко едно столетие на историята се срещат гонения на еврейството. Едва ли има държава от стара Европа, която да не се е виждала принудена да вземе мерки срещу еврейските погроми.

С исторически данни може да се докаже, че народите през всички тези епохи са считали евреите за чужд елемент и че те не са се различавали от тях само в религиозно отношение. Гостоприемство им е било оказвано само благодарение на специални законоположения. Интересно е да се спомене, че навсякъде, където управлението е бивало слабо и финансово зле, ограниченията спрямо евреите са били най-рано премахвани и замествани със специални привилегии. Тъй, например, извънредно големият брой на евреите в Източна Европа, която минава за огнище на еврейството, се дължи до известна степен на лошото политическо положение, в което се е намирало предишното царство Полша през време ни цели столетия.

С настъпването, обаче, на тъй наречената „модерна епоха" изглеждаше, че настъпва и една епоха на окончателно затвърдяване на еврейското движение. Смяташе се, че новият мироглед с всеобщото разтръбяване за даване „права на човека" щеше да разреши еврейския въпрос в рамките на своите идеали. През тази епоха евреите се смятаха за изповядващи една религия, която срещаше същото равноправие, както и другите религии. Отведнъж те престанаха да бъдат повече чужд елемент и натрапени инородци. Всички различия между тях и населението на страните, в които те са се настанили, бяха премахнати след френската революция през 1789 год., макар и в началото само по принцип. С развитието на законодателните положения и на обществения строй тези различия изчезнаха постепенно и на практика.

Деветнадесетото столетие се намираше напълно под знака на това еманципиране и асимилиране на еврейството. Обществената мисъл на тази епоха смиташе сериозно да разреши еврейския въпрос най-добре по такъв начин, като говореше колкото се можеше по-малко за него и като премахна всички съществуващи прегради. Предимно еврейството на западноевропейските страни беше обзето напълно от желанието да се прелее сред народите на страните -гостоприемки. Преминавания към други религии и смесени бракове са били едни от най-предпочитаните средства, чрез които евреите - съгласно думите на еврейския поет Хайнрих Хайне - са се снабдявали с „входни билети за европейската култура" и същевременно за заемане на ръководни места в политическия, културния и стопанския живот. Много от тези евреи, привърженици на идеята за асимилиране, са имали вътрешно желание да се измъкнат от собствената си кожа, която им е станала твърде тясна, и да се преобразят с кожата на страните гостоприемки, без да може да се долови произхода им.

Последните три десетилетия съставят най-високата степен на тази асимилационна епоха. Тъй Израел стана господар навсякъде. Но че тази епоха е вече изпяла песента си, в това няма никакво съмнение. Най-просветените хора на еврейството осъзнаха още преди десетилетие, че беше неизбежно едно противоеврейско движение, което рано или късно с нищо не можеше да се спре. Още преди четиридесет години един от ръководните германски евреи, д-р Валтер Ратенау, е изтъкнал в книгата си: „Чуй Израиле" съмнителността на онзи процес на асимилиране. Той казва в тази книга пред своите сънародници, които тъкмо се готвеха да проникнат и до последните меродавни позиции в обществения живот на страните, които са ги приютили, следното: „Те не знаят, че само една епоха, която държи всички естествени сили в застой, е единствена в състояние да ги предпази от това, що бе постигнало техните бащи".

Обстоятелството, че въобще еврейството не се е вслушвало в многобройните предупредителни гласове сред техните редове, е едно от редицата доказателства, че потомците на Израила не са научили нищо от своята собствена съдба в продължение на хилядолетия и са изпадали винаги в една и съща грешка. Характерно е, например, че даже и един тъй просветен човек, какъвто е бил Валтер Ратенау, не е извлякъл заключенията, които следват от неговите собствени думи.

Само една сравнително малка част от еврейството е съумяла още преди няколко столетия да се отърси от бляновете за асимилация и да приеме едно реалистично становище, като по този начин се е опитала да заобиколи очакваната историческа неизбежност от един обрат. Ние имаме тук предвид движението на ционистите.

Неговият основател Теодор Херцел даде на своите сънародници под впечатлението на Драйфусовия процес и на развиващото се в Франция през 1896 год. антисемитско движение - чрез книгата „Еврейската държава" следната парола: „Назад към Палестина". Неговите думи и неговият план, който се е мъчел да прокара с енергия и висок личен идеализъм, съставяха в негово време, едно време на най-интензивно асимилиране, един нечувано смел план. Отзвукът, който срещнаха думите на Херцел сред неговите собствени сънародници, беше затова от значение предимно между масата на източните евреи, между огромните еврейски маси в Полша, Литва и Румъния. Тези евреи нямаха участие в еманципирането и асимилирането. Техно стопанско и социално положение беше, общо взето, лошо, а също и тяхното политическо положение ги накара да възприемат с радост идеята за образуване на собствена държава и отечество.

Тази (част от еврейството беше впрочем от малко значение за осъществяване на плана на Херцел, въпреки нейната многочисленост. Тя не беше в състояние да подкрепи повдигнатия въпрос в стопанско и политическо отношение. Ето защо тук идваше в съображение само еврейството от Западна Европа и Северна Америка. Обаче тъкмо тези евреи пък не искаха да разберат сериозността на думите на Херцел. Заслепени от бляска на една привидно златна епоха, те гледаха най-напред с насмешка към ционизма и се бореха против него. Също и през време на следващите десетилетия са се ограничавали само с едно финансово подкрепяне на проекта за Палестина и са дали сравнително малки групи от убедени ционисти.

Планът на Херцел, обаче, намери твърде рано един жив интерес в една от западноевропейските страни - гостоприемки. Така, Англия още през 1903 год. представи чрез своя колониален министър един проект за образуването на едно голямо еврейско селище в Британска Уганда пред заседаващия тогава в Базел ционистки конгрес. Осъществяването на този проект, обаче, се провали, поради доктринерното държане на ционистите, които държаха решително за заселване в Палестина.

Англия, следователно, е признала чрез този свой проект съществуването на еврейския въпрос и на необходимостта от неговото решение, и то тъкмо в едно време, когато в Германия цареше свободно вярата в благословението на еврейската асимилация.

През 1917 год. в Англия се даде уверение на ционистите чрез тъй наречената Балфурова декларация, че усилията за образуване на едно еврейско селище в Палестина ще бъдат подкрепени по най-осезателен начин. Скоро след края на Световната война се започна осъществяването на това уверение. Днес, обаче, след като еврейският въпросът се яви на дневен ред по целия свят и след като антисемитизмът започна да преминава от една държава в друга, голяма част от еврейството също и в западноевропейските страни, както и в Северна Америка, се обявява в полза на ционисткото движение. Още от сега, когато са изминали едва двадесет години от плана на Херцел, човек не може да не констатира, че палестинският експеримент, а заедно с него и целият Херцелов план, трябва да се смета за неприложим и едва ли не за пропаднал.

Ние не ще се спираме в настоящото ни изложение върху кръвопролитията, които стават понастоящем в Палестина. Те не са първите по рода си; от заселването на евреи в Палестина тази страна не е почувствувала спокойствие в политическо отношение. Принципните възражения, които изкарват ционисткия експеримент като една утопия, не са изгубили значението си, макар и настоящите затруднения в Палестина да бъдат премахнати. Накратко казано, това са следните обстоятелства:

1. Еврейството е подчинената страна Палестина е политически напълно зависимо от страната - подчинителка. То е просто предоставено на благоволението на тази държава, следователно на един фактор, който пък от своя страна е зависим от промените в световното политическо положение.

2. Досега ционистите успеха да настанят само около 400 000 евреи в Палестина, докато населяващото Палестина от хиляда и повече години насам арабско население възлиза на около 900,000 души. Последните оспорват претенциите на евреите спрямо Палестина и изявяват по-настойчиво своите права. На тяхна страна се намират 32 милиона араби в Мала-Азия и Египет. Каквото и да се предприеме за разграничаване правата между двете страни - не може да се предположи, че при това положение в Палестина би могло да се основе една еврейска държава с изгледи на едно трайно съществуване.

3. Еврейското е напуснало Палестина още преди 2,000 години. То се стича тук из всички страни, без да е запазило въобще никаква връзка със земята на страната, в която иска да образува своя държава.

4. Народът, който иска да основе тази държава, няма повече никаква обща култура. През време на хилядолетия на неговото странствуване - като се изключи религиозната общност, която впрочем е отхвърлена от стотици хиляди евреи, привърженици на движението за асимилиране. Еврейството е загубило всякаква самостоятелна културна връзка, затова пък е възприело най-разнородни чужди елементи и влияния. Еврейството няма вече даже и един общ свой език. Малцина само знаят староеврейски, а смесен еврейски език говорят само евреите в Източна Европа.

5. Нека споменем и обстоятелството, че едностранчивата и социално погрешна структура на еврейството, тяхното съсредоточаване в големите градове, липсата на занаятчийство, на селячество и въобще хора на ръчния труд, показва, колко са утопични условията, при които се проектира основаването на една еврейска държава в Палестина.

Като се вземат предвид всичките тези фактори, не може да се извади друго заключение при едно сериозно обсъждане на въпроса, освен това, че палестинският проект е една утопия. Цялото еврейство, което наброява 16 милиона души в света, нито пък даже и една по-голяма част от еврейството не би могла да намери никога една своя родина в Палестина. Изходът, който Херцел сочи против застрашаващия антисемитизъм, не е дал на еврейството никакъв практически резултат. И този план, следователно, не е могъл да разреши ни най-малко еврейския въпрос.

И тъй, асимилационната епоха е траяла около 150 години без да се е отдало на евреите да отблъснат навреме очакванията, и настъпила с историческа прецизност "противоположна вълна”.

Тази противоположна вълна - антисемитизмът - залива, в това действително вече няма никакво съмнение, широко целия свят. Един поглед върху световния печат открива наново всеки ден, че отговорните управници в почти всички държави са принудени в по-голяма или по-малка степен да се справят с това явление. На чуждестранните критици, които твърдят, че антисемитизмът бил чисто немска работа, може да се отговори с известните думи на английския водител на ционистите д-р Чем Вайсман, който в една полемика заяви, че светът се разпадал на две групи от държави: на една такава, която иска да изгони евреите, и на една друга, която пък не иска да приеме в границите си евреите.

Измежду държавите от първата група - за да си послужим тук само с няколко отделни примери - ще споменем, след самата Германия, Италия. С широки законни мерки тя е предприела отстраняването на живеещите в страната евреи от обществения живот, а също тъй и за изпъждането на евреите - пришелци. След това иде Полша с повече от 3,000,000 евреи, които съставляват над 10% от броя на нейното население вече има една година откакто се заяви официално, че полският еврейски въпрос може да се разреши само по пътя на емиграцията; известни професии са обявени вече за недостъпни за евреите. В Унгария, още през време на управлението на Дарани, се издаде един закон, който се възприе след това и от Имреди, и според който закон еврейското участие в стопанския и културен живот на страната е ограничено до един известен процент. Антисемитското движение в Румъния, която наброява около 1¹/₂ милиона евреи, съвсем не е престанало да съществува и след правителството на Гога; това се вижда и от различните мерки за отнемане на дьржавното поданство на всички ония евреи, които са емигрирали в Румъния - след края на Световната война. Настоящото изключване на антисемитската партия на Кодряну не бива да буди съмнение върху това, че антисемитизмът в Румъния е един фактор, който рано или късно ще обхване цялата страна.

Това са държави, в които са прокарани вече открити мерки чрез техните правителства срещу евреите, като оставим настрана всички ония държави, в които, макар и да не са взети такива мерки, съществуват антисемитски движения и организации - като например в Чехословашко, Холандия, Франция, а също и Англия - които упражняват едно постоянно засилващо се влияние върху общественото мнение на тези страни. Към втората група принадлежат такива държави, в които се изля вълната на еврейската емиграция, когато асимилационната епоха беше към своя край и когато антисемитизмът се появи и започна да се засилва и разпространява все повече и повече. Касае се предимно за извън океански области, преди всичко за южноамериканските страни и за южноафриканския съюз. Тези държави бяха отворили най-напред вратите, си широко за еврейските пришелци и предложиха на емигрантите широки възможности за тяхното установяване там. Обаче тези гостоприемни държави съжаляваха след това за своето първоначално държане. Техните либерални предписания за емиграцията отстъпиха постепенно местото си на известни ограничителни мерки, така щото днес едва ли има в действителност една държава, която да е готова да приеме еврейството безусловно и да му даде добри условия за съществуване и преуспяване.

Това се констатира ясно на конференцията, която се състоя в Евиян през лятото на 1938 година и която имаше за предмет еврейския въпрос, тъй като тя не постигна никакъв положителен резултат, след като никоя от представените там многобройни държави не се изказа в действителност готова да приеме емигриращите евреи.

Междувпрочем се установи също и това, че бягащото още преди антисемитската вълна еврейство докара със себе си в новите си отечества бацила на противоеврейската вълна. Това е именно старата хилядогодишна историческа истина, която може да се потвърди стократно, че антисемитизмът се излъчва някакви неразривно от самото еврейство. То го носи със себе си, където и да се спре в своето вечно странствуване; самият евреин е носител на антисемитизма и неговият най-добър пропагандатор. Няма защо да се чудим, ако виждаме днес да се появяват тъкмо в страните гостоприемки на еврейството повсеместни противоеврейски движения, спрямо които правителствата не могат да останат безучастни, и то в страни, в които доскоро въобще не познаваха антисемитизма.

Който се занимава със съответната научна сериозност и историческа отговорност с безподобния по своя характер еврейски въпрос, без оглед на днешното политическо положение и настроение, не може повече да твърди, какво Германия била единствената страна която познавала антисемитизма, и какво тя едва ли не го била създала.

Едно обективно разглеждане опровергава същевременно и твърдението - което не нарядко се среща - че засилващото се разпространение на антисемитизма било една изключителна последица от примера на Германия. Това изглежда като една треска, която обхваща целия свет. Ето защо се налага от само себе си следният въпрос: може ли някой сериозно да мисли, че е възможно да се завладее целият свет от една идеология, за поддържането на която няма налице достатъчно годна почва и която почва би изникнала просто от само себе си, или би очаквала само един подтик отвън?

В същност никак не е чудно, че германската постъпка относно еврейския въпрос намери едно такова отражение по света. Германия преживява така участта на всички ония, които намират смелост и чувство на отговорност да се борят първи за провеждането на едно убеждение, което е от естество да измени основите на епохата, в която те живеят. Всички велики човешки идеи са въведени и осъществени само по пътя на борбата и готовността за жертви. Всеки, който се опълчва против една отживяла времето си догма, понася съдбата на революционера и си навлича омразата на хората като на някакъв странен обновител. Не е била друга съдбата едно време на носителите на френската революция, които в името на големите идеали на либерализма съкрушиха остарелите догми на абсолютизма. Те навлякоха против себе си единния фронт на цялата останала Европа.

Ако човек иска да разбере правилно германското становище по еврейския въпрос, трябва да го разглежда през призмата на онази обща идея, която националсоциализма постави като основа за обновяване на всички отрасли от живота на германския народ, а именно от гледището на народно-расовите постановления. Според последните различните раси и произхождащите от тях народи с историческо съществуване съставят със своето разграничение и своята многочисленост един елемент на една всемирна сила. Така, на всеки народ е дадена една задача от провидението, а именно да развие свободно и всестранно своите особени и присъщи нему качества. Всеки народ, обаче, ще се сблъска с установения от провидението ред и ще загине, ако се остави да бъде ръководен в своите работи от такива идеи и сили, които са чужди нему. При това е съвсем безразлично, как се преценяват тези чуждестранни идеи и сили те могат да бъдат добри или лоши, от значение е само фактът, че те се различават от тези на съответния народ и са следователно чужди нему.

Като най-убедителен пример за назначението на тази историческа истина може да се приведе пропадането на Римската империя в историята на държавите. Неизбежно беше пропадането на безподобното на себе си творение на римския народ, защото расовата особеност и силата на старите римляни, които създадоха тази огромна империя, бяха засегнати все повече и повече от чужди влияния и сили. И тъй, духовният живот на Рим беше обхванат постепенно от домогванията на чужди култури. Социалният и стопански живот на Рим беше наводнен от инородни работни ръце, особено от такива, идещи от Ориента, а римската дьржавна власт се представляваше предимно от една образувана от немски произход войска.

Този исторически закон важи също тъй и за най-малката част от един народ, за фамилията. Тъкмо народите, произхождащи от германската раса, крият в себе си едно силно развито семейно съзнание, т. е. те знаят, че във всяко семейство преобладава известна традиция, която се дължи на типични на рода качества, придаващи се от генерация на генерация, качества, които определят съдбата на тази фамилия в нейното съществуване. Там, където това семейно съзнание е запазено, се следи зорко върху хегемонното развитие на съответната фамилия и се бди да не бъде нарушена традицията и духовния облик на фамилията чрез едно смешение на хора от чужди ней раси. Влизащите чрез женитби нови членове в кръга на фамилията трябва да „подхождат" по характер на същата. Многобройни големи фамилии, които са придобили име в историята, са се придържали в този принцип и са го развивали даже до култ.

Изхождайки от това народно-расово гледище, особено в историческо отношение, Германия се яви като перва страна да изпълни на дело поуките от две хиляди годишната история на еврейския въпрос, и то с една непоколебима последователност.

Ако проследим по-отблизо тези заключителни поуки, то ще открием същевременно и техните причини и ще видим защо единият от двата теоретически възможни начини за разрешение на еврейския въпрос - асимилационния начин - беше още отначало обречен на неуспех. Така ще стане ясно, защо никога няма да се постигне асимилиране на евреите чрез допускането им в различните държави и защо антисемитизмът се появява с историческа прецизност все наново.

Такова едно изследване води до следните констатации:

1. Еврейският въпрос не е религиозен, а изключително един расов въпрос. Еврейството не е сродно с никой от съществуващите европейски народи, тъй като то е образувано в расово отношение от едно смешение предимно на ориенталски и азиатски елементи. От значение е тук да се отбележи, че една решаваща роля за държането на Германия спрямо този въпрос се крие в тази истина за чуждото на германския народ по расовия си произход еврейство. С това не искаме да правим преценка върху еврейството в расово отношение.

Даже и епохата на еманципиране не успя да отстрани това расово обосновано чуждо естество на еврейството, нито чрез вмъкването му във всички области от живота на народите, нито чрез милионите случаи на възприемане на християнската вяра. Върху това има многобройни данни тъкмо от еврейски характер. Тъй, например, д-р Валтер Ратенау пише в споменатата вече негова публикация „Чуй Израиле" между друго следното: „Сред германския народ едно излъчено чуждестранно племе... върху пруска земя една азиатска орда". Известният еврейски писател Якоб Клатцкин изнася, в своята публикация „Криза и изход на еврейството" (1921 год.), още по-ясно следното: „Ние сме навсякъде чужди хора спрямо народите, сред които живеем, а искаме да поддържаме непременно нашия собствен бит". И двете тези признания произхождат от едно време, през което еманципацията на германските евреи беше достигнала своята най-висока степен.

2. Еврейството се намира от две хиляди години насам в постоянно странствуване. Неговата родина е светът. То не може и няма никога да познава национални идеали, поради своеобразната си историческа участ. То няма никаква връзка с земята на страната, в която е допуснато да живее, нито пък с широките народни маси, поради ненормалната му социална структура, в
която липсват преди всичко селският и занаятчийският елементи.

3. Евреите имат влечение само към известни професии - вследствие на расовия си произход и на своята историческа участ - а именно към такива професии, упражняването на които от само себе си прехвърля границите на държавата, в която те живеят. По този начин те се добраха през време на еманципацията постепенно до ръководните места на обществения живот, на борсите и на паричния пазар, на търговските отрасли, на известни духовно културни отрасли, а най-сетне и на политическия живот. Тези важни области от живота на един народ евреите бяха завладели едва ли не като свой монопол и даваха така отпечатък на своя чужд народен бит върху целокупния обществен живот на страната.

4. Тъкмо епохата на еманципацията и асимилацията, която смяташе да разреши еврейския въпрос чрез премахване на всички делящи ги от останалия свет
пречки, изкара евреите от техните убежища в Източна Европа и ги тласна към свободолюбивите държави в Западна Европа и Северна Америка. И тъй
странствуваха между 1890-1900 година около 200 хиляди евреи към Англия, чието правителство се видя принудено да образува една комисия за изработване на
предложения с цел за ограничаване на тази вълна. В Съединените Щати, които дават днес подслон на повече от една четвърт част от световното еврейство, нахлуха между 1912-1935 год. около един и половина милиона евреи. Това масово странствуване на евреите докара онази злободневна актуалност на еврейския въпрос, която той днес има, понеже това странствуване направи очакваното асимилираме на еврейството илюзорно и ускори еврейското домогване в управлението на държавите.

Това сьстояние на пълно еврейско отчуждаване беше настъпило в Германия преди поемането на властта от националсоциалистическото правителство. Една чужда раса, без самобитност и без вътрешна връзка с държавното устройство, беше преобърнала Германия в свое имение. Чужд дух вееше във всички артерии на германския живот и беше изменил напълно облика на неговия организъм. Ето защо националсоциализмът се видя принуден да разреши по някакъв начин еврейския въпрос, който беше даже застрашил съществуването на германския национален бит.

Обективни чуждестранни наблюдатели бяха обърнали вниманието още отдавна върху нуждата от едно радикално разрешение на еврейския Въпрос в Германия, както и бяха признали неговото належащо прокарване. През декември 1910 год., например, вестник „Таймс" писа, по повод на една рецензия на книгата „Основите на 19-то столетие" от Хюстън Стюард Чембърлейн върху еврейския въпрос в Германия, че почти всичко било преминало в ръцете на евреите, не само търговията и магазините, но и печата, театъра, филма и пр., т. е. предимно това, що влияе най-силно върху настроението на германския народ. Не могло да се приеме, щото германският народ да търпи завинаги това състояние на нещата. Един ден неминуемо щяла да настъпи реакция.

След като начинът за разрешение на еврейския въпрос чрез асимилираме и настаняване в културния живот и държавното управление на народите претърпя поражение - понеже евреите не се оказаха годни за асимилацията - националсоциализмът не можеше да възприеме освен втория от двата възможни начина за разрешаване на еврейския проблем, а именно начина за разрешаване на еврейския проблем, а именно начина на радикалното отлъчване.

Критиките в чужбина се появиха точно по този пункт. Също и ония чуждестранни изследователи, които са убедени в историческия развой на еврейския въпрос и признават неизбежното появяване на антисемитизма, заявяват постоянно, че германските методи за разрешаване на еврейския въпрос били нечовешки и варварски в своето неотстъпчиво провеждане.

Този упрек е - както психологически тъй и политически погледнат - от извънредно голямо значение и влияние при определяне държането на останалия културен свят спрямо Германия. Ето защо се налага едно по-обстойно разглеждане на този упрек.

Не ще и съмнение нито пък имаме намерение да оспорваме тук - че германската политика спрямо еврейството е последвана от редица сурови мерки, а също и от някои несправедливости при отделни случаи. Нямаме ни най-малко намерение да скриваме, че мнозина измежду ония евреи, които бяха засегнати от германските мерки, искрено вярваха, че бяха станали вече чисти немски граждани. Като чиновници, хора на изкуството или търговци, а така също и като войници в Световната война, те мислеха, че са изпълнили най-честно дълга си към държавата.

Който иска да разбере, защо Германия приложи такива строги и широко обхващащи мерки за разрешение на еврейския въпрос, трябва да се въздържи от разглеждането само на единични случаи, а трябва да си представи преди всичко, че никоя законодателна мярка и никоя политическа акция не е мислима без да възникне едно повече или по-малко строго и несправедливо отнасяне в някои отделни случаи. Тук картината не изглежда другояче, отколкото при една хирургическа операция. Също и лекарят е принуден да реже покрай заболелите части и здраво месо, когато иска да отстрани едно огнище на болест. Само така може да спаси той и да заздрави съответния организъм.

Но германското държане спрямо еврейския въпрос може да се разбере само тогава напълно, когато се вземе пред вид, че неспирната еврейска вълна във всички отрасли на обществения и културен живот на Германия причини - както по-горе споменахме - тъкмо през последните десетилетия едно дълбоко национално нещастие у германския народ. Годините през Световната война с нейния злополучен за Германия изход, следващата епоха на политически и стопански упадък и на пълно разстройство в културния живот, обезценяването на всички здрави морални понятия, нечуваната безработица с последвалото я всеобщо обедняване - тези години на най-низко падение и унижение на германския народ съвпадат тъкмо с последния стадий на еврейската еманципация, т. е. с кулминационната точка на еврейската власт в Германия, точно тъй, както се описваше това в споменатата критика на вестник „Таймс" още през 1910 година.

Тази фатална взаимна обусловеност на обща мизерия и еврейско владичество е осъзната още преди 42 години от един от най-честните представители на еврейството Теодор Херцел, който я е свел в една формула, чието значение е интересно особено заради това, че тя не се отнася само до Германия, но въобще до еврейския въпрос в света. В своите „ционистки публикации" (том 1-и, стр. 238-239) Херцел характеризира ролята на еврейството с най-горчиво самопризнание по следния начин:

„Това са една шепа хора, чиито финансови връзки обхващат като мрежа целия свят. Това са една шепа хора, които докарват дъжд и хубаво време в най-важните отрасли в живота на народите. Всяко изобретение ползува само тях, всяко лишение и нужда увеличава тяхната мощ. И за какво имат нужда от тази мощ? Поставили ли са се, например, в служба на някоя морална идея, или пък оказвали ли са се разположени да подпомагат населението, сред което живеят, когато положението му е тежко?... Без тях не може да се води война, както и не може да се сключи мир. Те притежават в своите алчни ръце кредитните капитали на държавите и на отделните предприятия. Всеки нов изобретател е принуден безцеремонно да проси пред техните врати; те преценяват с една дръзка власт нуждите на своите сграждани".

Нищо не може да освободи Германия от този упрек какво тя постъпвала против законите на хуманността, по-ясно, отколкото едно обстойно потвърждение на обстоятелството, че горчивите думи на Теодор Херцел бяха станали една печална действителност за Германия, и че жалкият и горчив опит на германския народ принуди Германия да се справи с еврейския въпрос по начин, щото да отстрани радикално всякакво еврейско влияние завинаги в страната.

Ето защо ще се опитаме да опишем накратко ролята и значението на еврейството в Германия през време на най-високия стадий от еманципационната му епоха, т. е. тъкмо в оня час, когато националсоциализмът пое властта в Германия.

Преди всичко е нужно да си съставим една картина за значението, което имаше еврейството в Германия в числено отношение по онова време, както и за разпределението му по области в границите на германската държава, и за неговата социална структура.

Според резултатите на народното преброяване от 1925 год., т. е. на последното преброяване преди идването на националсоциалистите на власт, в Германия имаше 546 379 евреи при един общ брой на населението от 62,5 милиона души. Това прави приблизително 1 % от населението.

Трябва да се има тук пред вид, че преброяването е обхващало само изповядващите своята вра евреи, докато ония евреи, които чрез възприемане на християнската вра или чрез отцепване са се отказали от Мойсеевата религия, не са били обхванати от статистиката. Въобще не е имало едно преброяване на евреите по расова принадлежност, а само по отношение на вероизповеданието. Едва сега се предприе в Германия установяването на степента, до която евреите са проникнали в кръвно смешение на германския народ. Тези проучвания още не са напълно приключени; те изискват една специално детайлирана работа. По тази причина всички други статистически данни са съставени върху базата на цифрите върху религиозната принадлежност на евреите.

Все пак ние притежаваме някои други достоверни данни и проучвания от еврейски източник. Това са, например, трудовете на Хайнрих Зилберглайт „Еврейското население в границите на германската държава" (Берлин 1930 год.) и на д-р Алфред Маркус „Стопанската криза на германския евреин" (Берлин 1931 год.). Служейки си предимно с данните от тези източници в по-нататъшните ни статистически пояснения, ние отхвърляме по този начин всяко подозрение, какво нашето изложение би могло да бъде едностранчиво, аргументирано в духа на едно противоеврейско настроение.

Току що видехме, че броят на евреите в Германия по вероизповедание съставяше през 1925 година почти 1% от населението в страната или точно изразено 0,9%. Разпределението на евреите в различните области на Райха съвсем не отговаря на този среден процент, докато предимно в земеделските области, като например Мекленбург, Олденбург, Тюрингия и Анхалтската провинция се среща едно сравнително слабо участие на еврейството (0,16 до 0,32 %), еврейството се беше концентрирало в по-силна форма в градските области и въобще в големите градове, преди всичко в Прусия, Хамбург или Хесен (1,05 до 1,72%). За най-голямата област в германската държава, Прусия, се получиха данни, според които цели 73% от цялото еврейство се беше събрало в големите градове над сто хиляди жители, докато съответният процент на нееврейското население в големите градове възлизаше едва на 30% в сравнение с по-малките градове и селата в тези области.

Едно сравнение с резултатите на народните преброявания от 1871 год. насам показва, че участието на еврейското население в земеделските области на Германия се е намирало в едно постоянно намаление, докато всички градски области отбелязват едно постепенно нарастване.

Тук се касае за едно по своята форма нечувано вътрешно странствуване на германските евреи през последните 50 години, касае се за един процес на наплив в градовете, чиято главна причина трябва да се търси в засилващото се тъкмо по онова време - значи от момента на благоприятно завършената за Германия война с Франция - еманципиране на евреите.

Една от прицелните точки на това движение е била германската столица Берлин, където броят на евреите от 1871 до 1910 година се е почти утроил (от 36,000 на 90,000 души). В този милионен град, в който политическият, стопанският и културният живот на Райха има своето централно седалище, еврейството създаде тук своето главно средище. Тук то можа да развие най-свободно своята истинска природа и всичко особености, изхождащи от неговата чужда раса.

Според преброяването от 1925 год. в Берлин са живели 172 500 евреи, т. е. 4,25% от населението на Берлин, възлизащо общо на кръгло 4 мил. души. Това е следователно един такъв процент на живущите в германската столица евреи, който е четири пъти по-голям от средния процент на еврейството в Германия. Така Берлин беше - като главен град на най-голямата германска провинция, Прусия – прибежище на не по-малко от 42% от пребиваващите тогава в Прусия евреи.

Измежду тези 172 500 берлински евреи най-малко имаха чуждестранно поданство. Тази констатация осветлява ясно стремлението на евреите да стоят на страна от обязаностите на каквито и да било по-близки отношения с националния характер на държавата, в която живеят. Въобще измежду 400^-те хиляди евреи в Прусия също тъй почти ¹/₄ част (18,5%) нямаха германско поданство.

За да се разбере истинското значение на цитираните цифри, трябва да се вземе пред вид, че еврейството можа да се загнезди тъй често в големите градове, макар че тъкмо тук се срещаха ред пречки за неговото заселване и движение. То съумя да отстрани тези привички, които оказваха влияние по-скоро за спадане числото на евреите, само чрез един постоянен приток на изток. Това се наблюдаваше особено през време на войната и след нея. Преселването на евреи от изток е причината еврейският въпрос да се изостри особено силно, тъй като тези евреи стояха на едно низко културно ниво, бяха стопански слаби и затова алчни, а в морално отношение - безскрупулни.

Измежду причините, които оказваха влияние за спадане броя на евреите, трябва да се спомене на първо място низката им раждаемост в сравнение с останалото население. Освен това трябва да се спомене наблюдаваната до последния момент и даже засилваща се тенденция към изоставяне на Мойсеевата религия. Не бива да се забравя и това, че евреите се стремяха да засилват женитбите във сред извън еврейски среди.

Това става ясно от констатацията, че през времето от 1923-1932 година, средно взето, от трима евреи в Берлин, които са встъпили и брак, само двама от тях са се оженили за еврейки, докато всеки трети евреин е взел жена от нееврейски произход. Почти същото съотношение се отнася и до еврейките. През 1926 год. на 100 сключени еврейски бракове в Берлин се падала 64 смесени такива, т. е. срещу всеки 3 еврейски бракове отговаряха 2 смесени такива. В Германия, общо взето, се падаха през това време на 100 чисто еврейски женитби над 50 смесени такива, т. е. срещу два еврейски брака имаше винаги един смесен брак.

Разбира се от само себе си, че едностранчивото участие на еврейството в различните германски области и постепенното изселване от земеделските области с цел за концентриране в големите градове беше, както за самото еврейство, тъй и за обществения живот в Германия, едно ненормално и съдбоносно явление.

На едно такова ненормално съотношение се дължи и едностранчивата професионална структура на еврейството. Също и тук статистиката показва, че еврейството беше едно дърво без корени, без една здрава връзка със социалния живот. Това ненормално социално поделение се състоеше в това, че евреите предпочитаха почти изключително търговията и близките към нея професии, в областта на индустрията и на съобщенията, докато ръчната работа, земеделието, занаятчийството и други някои отрасли бяха винаги съзнателно избягвани.

Това се потвърждава и от резултатите на професионалното преброяване през 1925 год. в различните германски провинции. Съгласно тези преброявания се добива, например, за Прусия, Вюртемберг и Хесен относно процентното участие на евреите във различните професионални групи следната картина:

Професия	Прусия	Вюртемберг	Хесен
Търговия исъобщения	58,8%	64,6%	69%
Индустрия	25,8	24,6%	22%
Земеделие	1,7 %	1,8<