Историята на Вафен SS

Леон Дегрел[1]

Въведение

Представям Ви Генерал Леон Дегрел, който преди Втората световна война беше най-младият политически лидер в Европа и основателя на белгийската Рексистка партия. По време на този огромен военен и идеологически конфликт, той беше един от героите на източния фронт. За Генерал Леон Дегрел, Адолф Хитлер е казал: „Ако имах син, то бих искал той да е като Леон”.

Като държавен деец и военен, той е познавал много добре Хитлер, Мусолини, Чърчил, Франко, Пиер Лавал, Маршал Петен и всички европейски лидери по време на гигантския сблъсък -Втората световна война. За разлика от повечето от тях обаче, той е преживял войната, ставайки най-важният свидетел на този исторически период.

Жизненият път на Леон Дегрел е започнал през 1906 в Булон (Bouillon), малък град в белгийските Ардени. Семейството му е от френски произход.

Учил е в Университета в Louvain, където получава докторска степен по право. Той винаги се е интересувал, както и до днес, и от други академични дисциплини като политология, изкуство, археология и философия.

Като студент се проявяват неговите качества на водач. На двадесет години вече е публикувал пет книги и издава свой собствен ежеседмичен вестник. Воден от своята дълбока религиозност, той се присъединява към белгийското католическо движение и бързо става един от неговите лидери.

Но неговото увлечение винаги е било общуването с народа.

Леон винаги се е стремял да спечели широките маси, особено марксистите. Той искаше да ги приобщи към своите идеали за социално и духовно преобразуване за обществото. Неговата цел беше да помогне за издигането на обикновения човек ; да осигури за него стабилна, ефективна и отговорна държава, държава основана на здрав разум и от полза единствено народа.

Леон Дегрел е говорил пред повече от 2000 събрания, винаги отнасящи се до спорни и актуални въпроси. Неговите книги и вестници са четат навсякъде, тъй като те винаги се занимават с истинските проблеми. Едва навършил двадесет и пет години той добива такава известност, че изказванията му навсякъде са посрещани с огромен интерес.

След няколко години, той вече печели уважение и подкрепа от голяма част от населението. На двадесет и четвърти май 1936 г. неговата Рексистка партия успя да удържи съкрушителна изборна победа срещу останалите политически партии в Белгия, установени от години –Леон получи тридесет и четири места в Камарата и в Сената.

През 1936 г. Европа бе все още разделена на малки страни, ревниво пазещи своята история и затворени за всякакъв контакт със съседните държави.

Леон Дегрел гледаше по-надалеч. Като студент той беше пропътувал Латинска Америка, Съединените щати и Канада; беше посетил Северна Африка, Средния изток и всички европейски страни. Той разбира, че Европа има уникален шанс и трябва да се обедини.

Леон е поканен от Мусолини в Рим, Чърчил се среща с него в Лондон, а Адолф Хитлер го приема в Берлин.

Използвайки своя политически опит, той прави отчаяни усилия да предотврати избухването на нова война в Европа. Но старите конфликти между държавите, подозрителността между френския и германския народ са хитро използвани. Отдавна установените либерално-демократични политически кръгове и комунистическата партия работиха за едно и също: за война. За Кремъл това бе уникална възможност на болшевизира цяла Европа, отслабена от кървава война.

Така или иначе Втората световна войната започва. Най-напред в Полша, след това и в Западна Европа през 1940 г. Конфликтът прераства в Световна война през 1941 г.

Скоро германският флаг се вее от Северен полюс до бреговете на Гърция и до границата на Испания.

Конфликтът между Англия и Германия, представляващ гражданска война за Европа, продължаваше. А болшевиките се подготвяха да вземат участие и да поставят под свой контрол целия континент.

Но Хитлер провали плановете им и окупира западната част на Съветския съюз през юни 1941. За Европа имаше само две възможности- победа на Хитлер или на Сталин.

В този съдбовен момент стотици хиляди млади мъже във всички краища на Европа осъзнаха, че съдбата на техните страни е поставена на карта. Те отдадоха доброволно своя живот на борбата срещу световния комунизъм и за създаването на нова Европа.

Това бяха повече от 600 000 европейски бойци от не-германски произход, воюващи на Източния фронт. Те съставяха много напълно нови дивизии на Вафен SS (Waffen SS).

Вафен SS бе идеологическият и военен авангард на Европа. Германците във Вафен SS наброяваха едва 400 000 души- в действителност те бяха малцинство.

Вафен SS представляваше първата наистина общоевропейска армия, съществувала някога и наброяваща един милион доброволци.

След войната всяко поделение за тази армия трябваше да осигури на своя народ политическа система, освободена от негативното противопоставяне на между отделните държави, характерно за миналото. Всички бойци от Вафен SS се бориха за един и същ идеал. Всички споделяха еднакъв светоглед. Всички станаха другари по оръжие.

Най-важният политически и военен феномен на Световната война е също така и най-малко известният: дейността и развитието на Вафен SS

Леон Дегрел е един от най-известните доброволци от Вафен SS. След присъединяването си той печели всички отличия от ефрейтор до генерал и многократно проявява изключителна храброст. Участвал е в седемдесет и пет ръкопашни схватки. Раняван много пъти, той заслужено получава на най-високите военни отличия: Рицарския кръст-Ritterkreuz, Дъбовите листа, Златния немски кръст и многобройни други ордени за проявена храброст. Един от последните останали да воюват на източния фронт, Леон Дегрел избягва капитулацията, преминавайки със самолет 2000 километра през цяла Европа към Испания. Успява да оцелее въпреки постоянния огън и аварийно се приземява на брега на Сан Себастиан в Испания, сериозно наранен.

Въпреки всички премеждия Леон Дегрел оцелява. Макар и в изгнание, скоро успява да организира нов живот за себе си и за семейството си.

За Леон Дегрел философията и политиката не могат да съществуват без историческото познание. За него красотата издига духовно хората и човек не може да подобри живота си без нея.

Тази философия е отразена във всичко, което прави. В неговия испански дом изкуството е в хармония с историята.

Работата на Леон Дегрел винаги е била епична и същевременно поетична. Разхождайки се в неговия дом човек чувства величието на Рим с неговият мрамор, бронз и полупрозрачно стъкло; или изящната арабска архитектура, тържествената внушителност на готическата форма и пищността на Ренесанса и на Барока.

В тази атмосфера на красота и величие, последният и най-важен останал жив свидетел на втората световна война, Ви очаква, Дами и Господа: Генерал Леон Дегрел.

Дами и господа,

Бях помолен да говоря за един от най-малко познатите моменти на Втората световна война-историята на Вафен SS.

Донякъде е учудващо, че една военна и политическа организация, обединявала по времето на Втората световна война повече от един милион воюващи доброволци, все още е пренебрегвана от историята.

Защо?

Защо официалната история все още игнорира тази изключителна армия от доброволци? Тази армия, която беше в центъра на един гигантски конфликт, обхванал целия свят.

Отговорът се крие в поразителния факт, че Вафен SS се състоеше от доброволци от тридесет различни нации.

Каква причина ги събра и защо тези хора бяха готови доброволно да жертват своя живот?

Това немска организация ли беше?

В самото начало, да.

Първоначално броят на членовете на Вафен SS възлизаше на по-малко от двеста души. Броят им нарастваше постоянно до 1940 г., когато се разви вторият етап от съществуването на Вафен SS: германският Вафен SS -Germansiche SS.

Освен немските доброволци от Германския Райх към Вафен SS се присъединяваха и жители на северо-западните части на континента и потомци на германски заселници от всички краища на Европа.

1941 година, началото на големия сблъсък със Съветския Съюз беше и годината на възхода на европейската армия Вафен SS. Млади мъже от най-отдалечени страни воюваха заедно на източния фронт.

Почти никой не знаеше нищо за Вафен SS преди началото на войната. Дори на германците отне известно време да се запознаят с особеностите на организацията.

Адолф Хитлер получи поста канцлер по съвсем законен път, печелейки вота на германския избирател. Той осъществи предизборна кампания като всеки друг политик. Организира събрания, използваше предизборни плакати, неговите послания привличаха все-повече и повече избиратели. Милиони хора бяха спечелени от думите му и все повече членове на неговата партия получаваха места в Райхстага. Хитлер не получи властта по насилствен начин, а бе избран от народа и съответно беше назначен за Канцлер от Райхспрезидента на Германия Фелдмаршал Паул фон Хинденбург. Правителство на Хитлер беше напълно законно и легитимно. Всъщност в неговия кабинет само двама министри бяха членове на Националсоциалистическата партия.

По-късно Адолф Хитлер винаги получаваше доверието на избирателите, като резултатите му постоянно се подобряваха. При някои избори той получаваше резултат до 90 % от всички гласували, като тези резултати бяха единствено благодарение на неговите заслуги.

През своите кампании Хитлер се изправи срещу страшни врагове: властта въобще не се притесняваше да манипулира съвсем пряко и очевидно избирателния процес. Той трябваше да се изправи срещу правителството на Ваймарската република и отлично финансираните леви и либерални партии и добре организираната шест-милионна комунистическа партия. Само този, който наистина имаше доверието на народа, се осмеляваше да се бори честно и да убеждава хората да гласуват за него; това беше причината Хитлер да получи огромно мнозинство.

В онези дни SS (Schutzstaffel-охранителни отряди) не беше сериозен фактор. Съществуваше организацията SA (Sturmabteilung – щурмова част) с повече от три милиона члена. Тези хора бяха обикновени членове на Германската Националсоциалистическа Работническа Партия, но не и армия.

Тяхната основна функция бе защитата на партийни кандидати от масовия комунистически терор. А това беше истински кървав терор: повече от петстотин националсоциалисти бяха убити от комунистическите банди. Хиляди партийни членове бяха тежко ранени.

SA бе доброволна, недържавна организация и скоро, след като Хитлер пое съдбата на Германия в свои ръце, вече не можеше да се възползва от нейната помощ.

Той трябваше да работи в рамките на системата, на която бе избран да служи.

Адолф Хитлер пое властта на държава в много тежко състояние. Той трябваше да се пребори с бюрокрацията установена от стария режим. Всъщност през 1939 г., 70% бюрократите в Германия бяха назначени от стария режим и не членуваха в Националсоциалистическата партия. Хитлер също така не можеше да разчита на подкрепата на Църквата. Както големите компании така и комунистическата партия бяха напълно враждебни към неговата социална програма. Освен всичко това съществуваше изключителна бедност и шест милиона работници бяха трайно безработни. В никоя друга европейска страна дотогава не беше съществувала такава безработица.

Така много от работниците се оказваха напълно изолирани. Трите милиона партийни членове от SA не бяха в управлението. Те гласуваха и помагаха за изборните победи, но една такава организация не може да измести установената бюрокрация в държавния апарат. SA също така бе неспособна да окаже влияние върху армията, тъй като висшите офицери, страхувайки се от конкуренция бяха вражески настроени към SA.

Тази враждебност достигна такива размери, че постави Хитлер пред тежка дилема. Какво да прави с милионите последователи, които му помогнаха да дойде на власт? Естествено човек като него никога не би могъл да им обърне гръб.

Армията беше отлично организирана структура с много влияние. Макар че наброяваше едва 100 000 души съгласно Версайския диктат, имаше голямо влияние в държавните дела и в обществения живот- президент на страната беше Фелдмаршал Паул фон Хинденбург. Армията бе привилегирован обществен слой. Почти всички висши офицери принадлежаха към висшето общество.

За Хитлер бе невъзможно пряко да поеме ръководството над силната армия. Той бе избран съгласно законите на държавата и не можеше да си позволи това, което Сталин направи: да разстреля цялото ръководство на армията. По заповед на Сталин бяха убити тридесет хиляди висши офицери. По този начин Сталин постави на всички ръководни постове своите собствени надеждни комисари.

Такива драстични методи не можете да срещнете никъде в Германия по това време. Въпреки това Хитлер, за разлика от Сталин, беше обкръжен от международни врагове.

Неговото избиране на канцлерския пост предизвика международно недоволство. Той получи доверието на избирателите пряко, без посредничеството на установените политически партии. Неговата политическа платформа включваше призив за възвръщане на расовата чистота в Германия като начин за връщане на властта на самите хора. Тези принципи така вбесиха световното еврейство, че през 1933 г. световната еврейската общност официално обяви война на Германия!

Противно на общо възприетото мнение, Хитлер беше с ограничена власт и в действителност бе съвсем сам. Как този човек се пребори да остане на политическата сцена през тези изключително трудни ранни години, е трудно да се обясни. Само фактът, че Хитлер беше изключителен гений, може да обясни неговото оцеляване срещу всички превъзхождащи го политически сили. Както в чужбина, така и в страната, Хитлер трябваше да демонстрира изключителна гъвкавост, за да докаже своята добра воля.

Но въпреки всички усилия, Хитлер постепенно беше притиснат в ъгъла. Конфликтът между SA и армията се изостряше. Старият сподвижник на Адолф Хитлер, Ернст Рьом- ръководител на SA, искаше да последва примера на Сталин и физически да елиминира армейското ръководство. Разкриването на плановете му доведе до смъртта на Рьом, след което SA бе възстановена и бе върната предишната и сила.

По това време в Германия, единствено SS охраняваше Райхсканцлера Адолф Хитлер: личната му охрана наброяваше общо сто и осемдесет души. Те бяха млади хора с изключителни лични качества, но без каквато и да е политическа роля. Техните задължения се изчерпваха с това да охраняват Имперската Канцелария и да отдават военни почести при посещения на високопоставени лица.

Тази малобройна организация от 180 храбри германци едва след няколко години прерасна в армия от милиони доброволци. Бойците на тази армия проявяваха безпрецедентна доблест и себеотрицание и разпространяваха идела на Нова Европа из целия континент.

След като Хитлер бе принуден да признае влиянието на армията той осъзна, че офицерите никога не са подкрепяли неговата революционна политическа програма. Това бе една армия от аристократи.

Хитлер бе човек от народа, държавник, който за кратко време успешно се пребори с безработицата- изключителен успех ненадминат дори и до днес. За две години той даде работа на шест милионни германци и ги изведе от ужаса на неописуемата бедност. За пет години германският работник удвои своя доход, без да има никаква инфлация. За него бяха построени стотици хиляди красиви домове на минимална цена. Всяка къща имаше градина, за да могат да се отглеждат цветя и зеленчуци. За всички заводи бяха осигурени спортни игрища, плувни басейни и привлекателни и удобни работни места.

За първи път беше въведен платеният отпуск. Както комунистите, така и капиталистите никога не бяха предложили на работниците платен отпуск- това бе заслуга на Хитлер. Той създаде известната организация „Сила чрез радост”(„Kraft durch Freude”-KdF), която осигуряваше на всеки германски работник екскурзии с луксозни кораби до всички краища на света, на съвсем достъпни цени.

Всички тези социални реформи не се харесваха на установената политическа и финансова олигархия. Борсовите магнати и международните банкери виждаха в тези дълбоки промени в полза на обикновения работник, сериозна опасност. Но Хитлер устоя на натиска на влиятелните предприемачи. Той гарантира, че преследване на печалби може да има само, ако работниците получават прилични заплати и ако се зачита достойнството им на работното място. Самите хора, а не печалбата, трябваше да стоят на първо място.

Това бяха само някои от реформите на Хитлер. Освен това започнаха стотици други реформи, целящи подобряване живота на германците. Адолф Хитлер буквално възстанови страната. Само за няколко години бяха изградени повече от 8000 км. нови автомагистрали. За обикновения работник беше създаден достъпният автомобил „Фолксваген”. Всеки служител можеше да получи този автомобил срещу заплащане от пет райхсмарки на седмица. Това бе безпрецедентен случай в цяла Европа. Благодарение на отличните шосета, изградени от националсоциалистическото правителство всеки работник за първи път можеше да пътува из цяла Германия и да посети всяка част на страната винаги, когато пожелае. Същата програма бе приложена и към селските стопани и представителите на средната класа.

За Фюрера Адолф Хитлер беше ясно, че за да протичат провежданите от него мащабни социални реформи без съпротива, той се нуждае от силно средство, което да внушава уважение.

Хитлер все още не беше влязъл в конфликт с армията, но започна умело да изгражда структурите на SS. Усещаше се огромна нужда от една обществена сила като SS, тъй като преди всичко Хитлер беше политик, а войската бе последното средство, до което можеше да прибегне. Неговата цел бе да спечели народа и да получи лоялност и уважение, особено от по-младото поколение. Той знаеше, че висшите държавни чиновници и офицери биха се противопоставили на всяка негова решителна крачка.

И той имаше право. Чрез високопоставените в обществото офицери, представителите на стария режим планираха да свалят от политическата сцена законно избраното правителство на Германия. При този случай, известен като Мюнхенския заговор, заговорниците бяха разкрити навреме. Годината бе 1938.

На 20 Юли 1944, Хитлер беше на косъм от смъртта, когато група висши офицери поставиха бомба със закъснител под неговото бюро.

За да не ангажира армията, Хитлер увеличи числения състав на SS, като я превърна в организация, отговорна за спазването на закона и реда. Разбира се, съществуваше и полиция, но и нейната лоялност беше под въпрос. По време на Ваймарския режим в Германия бяха назначени 150 000 полицаи. Хитлер се нуждаеше от SS не само, за да разкрива заговорите срещу властта, но най-вече да защитава провежданите мащабни реформи. Освен неговата собствена първоначална охранителна част от SS - Leibstandarte SS „Adolf Hitler”от 180 души, възникнаха и други полкове като например Deutschland и Germania.

Армейското командване направи всичко възможно, за да предотврати разрастването на SS. Хитлер заобиколи тези сериозни пречки, като възложи на вътрешното министерство, а не на военното министерство набирането на нови членове за организацията.

Военните се противопоставиха, като се опитаха да попречат на постъпването на мъже между 18 и 45 години в SS. На основание на защита на националната сигурност, войниците бяха задължени да служат най-малко четири години, подофицерите дванадесет и офицерите двадесет и пет години.

Смяташе се, че тези заповеди биха спрели набирането на нови членове в SS. Случи се точно обратното- хиляди млади мъже, въпреки дългата военна служба масово се включиха в редиците на SS, дори повече, отколкото биха могли да бъдат приети.

Младите германци чувстваха, че SS е единствената подобна сила със своя собствена идеология.

Новообразуваните формации на SS привлякоха общественото внимание. Облечените в елегантни черни униформи редици на SS привличаха все повече млади мъже.

Изминаха две години от 1933 до 1935, докато започна постоянна борба срещу армията за изграждане на силна организация от 8000 члена на SS.

По това време името Вафен SS дори не съществуваше. Едва след 1940 година, след военната операция във Франция, SS официално бе наименован „Вафен SS”-като до 1935 бе наричана само SS. Но осемхилядната SS не беше многобройна сила в една държава с 80 милионна души население. Така бе създаден охранителният корпус Totenkopf. Фактически те представляваха част от SS, но официалната им функция беше охраната на концентрационните лагери.

Какво представляваха тези концентрационни лагери?

Това бяха трудови лагери, в които необузданите комунисти бяха принудени да се трудят. Те бяха третирани добре, тъй като все още съществуваше надежда, че у тях може да се пробуди някакъв патриотизъм. Съществуваха два концентрационни лагера с общо три хиляди обитатели. Три хиляди от общо шест милиона членове на комунистическата партия! -едва един на две хиляди. До началото на военните действия до войната в лагерите имаше по-малко от десет хиляди души.

Охранителният корпус Totenkopf се състоеше от четири полка. Предвиждаше са в подходящ момент те официално да постъпят в SS. Totenkopf успя да не попадне в обществения интерес, чрез въвеждането на сложна система за приемане на доброволци, с ц