Фридрих Ницше
Когато, Фридрих Ницше се ражда на 15-ти Октомври 1844 г. в Рьокен
край Люцен в пруската провинция Саксония, баща му е сигурен, че той ще спази
семейната традиция и ще стане лутерански свещенник като баща си и дядо си. Никой
не подозира, че синът му ще стане майстор на анти-християнското учение. Когато е
на 5 години, бащата на Ницше умира. Майка му се заема с обучението в
семейството, което се състои от две лели, баба и няколко сестри. Рано в живота
си Ницше се интересува от поезия и на десет годишна възраст пише първите си
стихотворения. След като завършва гимназия в Наумбург през 1864 г., Ницше решава
да следва собствените си интереси и се записва да учи теология и класическа
философия в университета в Бон. През 1865 г. последва учителя си в Лайпциг и
завършва обучението си. Силно повлиян от древните естетики и научните трудове на
Артур Шопенхауер, Ницше се среща с Рихард Вагнер през 1868, който също е запален
последовател на Шопенхауер. През следващите десет години Ницше и Вагнер се
срещат няколко пъти, като си оказват огромно влияние един на друг. През Февруари
1869 г. Ницше става професор по гръцки език и литература в университета в Базел.
На 24 годишна възраст произнася реч за “ Омир и гръцката филология “, която му
печели вниманието на критиците. През 1871 патриотът Ницше става доброволец медик
по време на Френско-Немската война. След като на 18-ти януари 1871
Втория Райх е формиран, Ницше се оплаква, че политическия съюз има, но няма
интелектуален такъв. Години по-късно той критикува всеки аспект на живота в
Германия. Младият и амбициозен Ницше публикува през 1872 първата си голяма
творба: “ Раждането на трагедията от духа на музиката “. Това му дава възможност
да изрази чувствата си. Тази работа се занимава с културните проблеми, които
водят до проблем номер едно за Ницше – моралът. Освен връзки с видни теолози и
философи, Ницше засилва контактите си с Рихард Вагнер. През 1876 се появяват
знаци на отчуждение между двамата и по-късно те прекъсват приятелството си.
Причина е разлика в мненията относно християнството и морала. Ницше заклеймява
християнството и неговия “ робски морал “, който той нарича “ анти-живот “. Той
обявява “ Бог е мъртъв ! “ Лошото здраве го принуждава да напусне професорския
пост в Базел през 1879. През следващите 10 години Ницше работи като свободен
философ и пише най-големите си произведения. Пишейки на различни места, главно в
Италия, той публикува “ Човешки, твърде човешки “ ( 1880 ), “ Залез “ ( 1881 ),
“ Приятната наука “ ( 1882 ). И в трите си творби Ницше представя човека, като
създание притежаващо свободата само да избира своите ценности, обичаи и морал.
Концепцията на Ницше за “ отхвърляне традиционните ценности “ не цели
индивида, а по-скоро създаване на супер човечество, което да разпространява
културата и да притежава господарски морал. Философският шедьовър на Ницше е
въплътен в четирите тома на “ Така рече Заратустра “ ( 1883-1885 ), където
потвърждава теорията си в поетичен стил. През 1886 и 1887 излизат “ Отвъд добро
и зло “ и “ Генеология на морала “. Други по-кратки творби, като “ Случаят
Вагнер “ ( 1888 ), “ Антихристът “ ( 1894 ) и “ Ницше срещу Вагнер “ (1895 )
продължават анти-християнските му възгледи за живота. След нервен срив през
януари 1889 в Торино, Италия Ницше е настанен в психичния институт в Йена,
Германия. Майка му се грижи за него, а след нейната смърт, сестрите му. Той
никога не връща разсъдъка си и умира на 25-ти август 1900 във Ваймар.
Фридрих Ницше е един от великите арийски философи и мислители, както и един от
създателите на философията на съществуването. Националсоциалистическият писател
Карл Шлектас пише за Ницше: “ Вътре в движението – подтикнат от промяната –
виждайки финалната фаза и база на човешката природа, Ницше се опитва да се
освободи от старите форми на културно наследство. “
Издателят: Тази статия е създадена единствено, за да почете един от най-великите
мислители на последните 200 години, а не за да атакува някоя религия.
